Станете клиент на МЕТРО

Регистрирайте се за МЕТРО карта

Николай Маринов: Трудно се постига баланс между изискванията, персонала и клиентите

Николай Маринов

Успешен семеен бизнес тръгва от малък гараж

Началото на семейния бизнес на Маринови е поставено през 1993 г. Тогава Сашо Маринов създава малък магазин, който се помещава в гараж. По-късно вече съществува и "Моят магазин" в Русе. Наскоро отварят и по-малък обект в крайречния град. С управлението на бизнеса се занимава и синът - Николай Маринов, помагат и съпругите на двамата.


- Защо и как избрахте да започнете този бизнес?
- Стартирахме в един малък гараж, този магазин вече не съществува. След това отворихме още един, после "Моят магазин" и после един по-малък, в по-краен квартал. Баща ми около 1993 г. започна да се занимава с този бизнес, преди това е работил в Германия. След това се връща и решава да стартира частен бизнес с хранителни стоки.

Аз му помагам с всичко, от началото работих през лятната ваканция. След това започнах и през останалото време.

- Кое е това, което най-много ви мотивира?

- Резултатите от труда ни ни дават мотивация да продължаваме да се борим, колкото и трудно да е.

- Кои са най-важните хора за успеха на вашия бизнес?

- Съпругата на баща ми също много помага, впоследствие и моята съпруга. Всички заедно успяваме да работим и да се движим напред.

- Кои са най-големите предизвикателства, пред които сте се изправяли?

- Когато баща ми построи най-големия магазин, беше доста трудно. Всичко е така насочено, че вместо да ни помага, е обратното, затруднява ни. Имам предвид законите, регулациите.

- Какво научихте за тези години като предприемач?

- Балансът е труден, хем трябда да се спазва всичко като изисквания, хем и персоналът да се чувства комфортно и да идва с желание на работа. Освен това трябва и ние да се постараем, така че да има и за нас, достатъчно за покриване на разходите. Не е лесно, но който успее да го постигне, не би трябвало да има проблеми.

- Как си представяте своя бизнес след 5 години?
- Надявам се да се разрастваме. Най-малкото, което искам е да запазим това, което сме постигнали, защото в тези времена определено е доста трудно. Евентуално, ако се разраснем, би било доста по-добре. Имаме желание да се развиваме, а не да тъпчем на едно място.