Станете клиент на МЕТРО

Регистрирайте се за МЕТРО карта

Изисканата храна


Стридите са абсолютният фаворит сред морските дарове. Вкусовите характеристики при консумацията на стриди са се развили до такава степен, че описанията им приличат на дегустация на вино. Ценителите обсъждат солеността и сложността на стридата, на финала, нотките на пъпеш или краставица. Други, по-общи вкусове, характеризиращи стридите са с вкус на водорасли, минерали, желязо, мед, сладък или растителен, на маруля, умами и гъби. Познавачите твърдят, че най-вкусни са суровите стриди, които могат да се консумират само с малко сол, черен пипер и лимонов сок. Класиката повелява стридата да се изяде веднага след отварянето на черупката, полята само с малко лимонов сок. Друга подходяща подправка е лютивият сос. Средиземноморската традиция препоръчва стридите да бъдат сервирани върху лед, предварително отворени, с малко хляб и масло, а бялото вино или шампанското са задължителен елемент от етикета.

Стридите са много полезна храна – съдържат важни микроелементи като цинк, селен, мед и фосфор, както и калций, калий, магнезий и ензими, но и витамините А и B.
Морски дарове

Хайверът е един от най-старите деликатеси – още преди стридите, шампанското и трюфелите. За него са жадували крале и висши аристократи, а древните гърци, римляни и руските царе са го сервирали в знак на разточителство.

Познавачите твърдят обаче, че ако не е есетров – не е хайвер!  Хайверът от есетра  варира на цвят от опушено-кафяво до светло-златисто и има орехово-маслен вкус.

Сибирската есетра дава по-малък по размер хайвер, с тъмно-черен до сив цвят на яйцата. Вкусът е чист и пресен, слабо солен, с лек финал на море.


Омар жив
Омарът е деликатес за истинските ценители. Повечето от тях го предпочитат цял или сготвен на пара. Но кулинарията крие много тайни и вкусни рецепти с омар като ризото, супи, салати и дори – сандвичи.
Мида Сен Жак ядка
Мидата Сен Жак, наричана още във Франция  - „кралицата на Бретан“ е традиционен деликатес в тази област. У нас тя е достъпен деликатес и е една от най-продаваните  и промишлено произвеждани миди. Характерна особеност на мидите Сен Жак е наличието на два вида ядка в черупката – бяла и червена. Бялата се нарича  мускул, а червената – корал. Ядлива е само бялата ядка! Пресните миди се отварят, ядките се изваждат, подсушават се върху домакинска хартия и се варят около 7-8 минути. Тъй като месестата им част е доста едра, този вид миди са особено подходящи за печене на грил, предварително нанизани на шиш.
Деликатеси
Десертен деликатес MACARONS
Бисквитката „макарон“ е родена в Италия, представена за първи път от главния готвач на Катерина Медичи през 1533 г. по случай брака ѝ с Орлеанския херцог, който става крал на Франция през 1547 под името Хенри II. Терминът „макарон“ има същия произход като макароните – и двете означават „фино тесто“. Първите „макарони“ са обикновени бисквити, направени от бадеми на прах, захар и яйчен белтък. Едва в началото на 20-ти век „макароните“ стават двойно-слепени бисквитки, когато внукът на известен парижки сладкар решава да ги напълни с шоколад и да ги слепи. Оттогава френските бисквитки „макарони“ са възторжено приети във Франция и стават най-продаваните деликатеси в сладкарските магазини. През годините много малко се е променило по отношение на продуктите, от които се приготвят, а цветовете винаги са били много меки и нежни. Кулинарите по света обаче не спират да експериментират с аромати и багри, запазвайки традиционно кръглата им форма. Въпреки дългата си история, напоследък сладката се е превърнала в модерен начин да изразиш любовта и привързаността си към някого - „макароните“ са най-подаряваното лакомство по случай Деня на майката, Свети Валентин и други празници. Този деликатес задължително се сервира в парижките салони за чай, но е и любимо лакомство на децата. 

Канелата
е чудесна добавка към всички десерти, сладки печива, плодови салати и коктейли, както и горещи напитки.
Важна добавка и за традиционни Арабски и Индийски ястия.



Канела пръчици
Шафран нишки KOTANYI

Шафранът е бил важна и изключително ценна подправка в продължение на хилядолетия, благодарение на богатия си цвят, вкус и аромат.

Шафранът
е най-скъпата подправка на земята, чиято цена далеч надхвърля тази на   трюфелите, хайвера и оригиналния балсамов оцет. Неговата история е епична, а пред вкуса му се прекланят. През годините дори се е използвал като разменна монета.

Името на подправката идва от арабското ѝ наименование – аз-за‘фран, което се предполага че идва от семитски корен, означаващ „да бъде жълт“ или „да стане жълт“. Вкусът на шафрана не може да се опише точно, но в него има скрита деликатност. Дори да не доминира вкуса на някое ястие, неговият отличителен аромат издига придружаващите го вкусове в ефирна и изтънчена хармония. Шафранът разгръща ароматните си качества едва, когато е затоплен, затова преди да бъде използван трябва да бъде натопен в топла вода или алкохол. Проникването на влага в тази подправка позволява и на цвета да насити по-ефективно ястието. Интересното на шафрана е, че неговият вкус е по-силно изразен на втория ден. За да се открои неговият вкус в никакъв случай не бива да се прекалява с други подправки. Малка щипка от подправката би била достатъчна за приготвянето на 4-6 порции рибни блюда, като паеля, буябес или пилафи. Чудесно се съчетава със задушени меса или в супи. Използва се много в ястия с ориз или ризото, в доматени сосове, за приготвянето на различни рибни маринати, но е и често срещана в хлябове и сладкиши. В сладкарството шафран би могъл да се използва навсякъде, където се ползва ванилия – вкусовият им профил е много сходен – сладникав, упойващ и мускусен.

Черен трюфел
Трюфелите са най-изтънчените гъби в света, които преобразяват и най-семплите храни в кулинарни чудеса. Има около 70 различни вида трюфели по целия свят, от които основно три могат да се срещнат в кулинарията. Може би най-известният от тях идва от Перигор във Франция и е черен на цвят. Той не трябва да се бърка с черния летен трюфел, който може да бъде намерен в много страни в Южна и Югоизточна Европа. От Пиемонт в Италия идва особено рядък бял трюфел - неговият аромат е ясно изразен и многостранен, а на вкус е леко пиперливо-лютив. Черните трюфели от друга страна са с по-нежен аромат, сладникав и леко землист.


BLACK ANGUS
Цял трюфел
Кестени в натурален сос
Деликатес - цял патешки дроб VOLEX
Бланширан черен ориз GALLO

Ризотото e италиански специалитет и е любимо ястие на мнозина. За приготвянето на ризото се използва специален сорт ориз (кръгъл – арборио или карнароли) и то приготвен по специален начин, така че зрънцата да не бъдат слепени едно с друго. При кръглите сортове ориз нишестето се отделя по-бързо, за разлика от дългозърнестите, което е важно за получаването на така характерната за ризотото кремообразна консистенция.


За приготвянето на идеалното ризото се препоръчва след първоначалното измиване оризът да се подсуши с кърпа, така че да няма излишна вода. Поставя се в предварително задушен лук, например, като течностите се добавят „малко по малко“, за да не се превърне в каша. За да се приготви една от най-известните рецепти с ризото – Ризото миланезе (по милански), оризът се вари първо в бяло вино, а след като изври, се добавя на същия принцип бульон, като се бърка непрекъснато. Накрая се добавя водата, а най-накрая маслото и пармезанът. Най-важно при приготвянето на ризото е оризът да остане алденте (al dente), което означава леко твърд, а не разварен.


Каталог Гурме