Реселешки воден лук

За нас е удоволствие да те запознаем с един уникален български сорт с прекрасен вкус: водният лук на плевенското село Реселец край р. Искър. 

РЕСЕЛЕШКИ ВОДЕН ЛУК

Вековна традиция

Лукът се произвежда в селото от векове – от толкова отдавна, че не се знае точно откога. В момента обаче има един-единствен голям производител, който отглежда уникалния сорт – Атанас Атанасов. И в МЕТРО имаме честта да работим с него!

Реселешкият воден лук е познат в цялата страна с несравнимия си сладък вкус. Та, ако обичаш карамелизиран лук, да знаеш, че сортът е идеален за целта.

Можеш да го намериш в червен и жълт цвят. 

Изключително вкусен и полезен 

За лука на Реселец се знае, че освен изключително вкусен е и изключително полезен.

„Мястото, на което го отглеждаме, се преплитат поречията на две реки. Преди да бъде направено коритото на едната река, там е бил наносът. Точно мястото, на което се отглежда лукът, представлява наноси от река Ръчене, която е специфична със своето високо съдържание на варовик. Това може би е и една от тайните, защото е известно, че варовикът действа върху лютивостта.

Самото място също е интересно, защото се събират каньоните на двете реки и там климатът се променя многократно през деня. Давал съм на много колеги да опитат. Получава се почти същото на вид, но вкусовите качества са коренно различни – лукът е много по-лютив. Дори аз съм опитвал на други места в селото да гледам лук, получават се същите размери, но вкусовите качества са много различни“, разказва фермерът. 

Как се съхранява 

Впечатление прави и съхранението на лука. Тъй като водното съдържание в него е много високо, той не се реже, а се плете на плитка. По този начин лукът успява да се запази, а в същото време не се нарушава и покоят му. А една плитка не тежи много - точно 5 кг.

„Това не е като другите сортове лук, които семена можеш да си закупиш от магазина, да ги засадиш и да отгледаш колкото желаеш. Той е строго специфичен, защото трябва сам да си произведеш семената от него. Затова всяка година от реколтата отделяме най-големите глави, които точно преди да падне снега, ги засаждаме и на следващата година отделяме семената от тях за по-следващата година. Така се опитваме с годините да надградим и да увеличим производството“.